tournure1

f. (lat. médiév. tornatura, de tornare) 1. обрат, поврат; la tournure1 des événements обратът на нещата; 2. начин на изразяване, израз; 3. външност, осанка; 4. турнюр (малка възглавничка, поставяна в долната част на гърба, под роклята, през ХIХ в.); 5. tournure1 d'esprit начин на мислене, на разсъждаване; начин на възприемане на нещата.

Dictionnaire français-bulgare. 2014.